Сила, плетене и пътища

„Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. А когато обичаш някого, знай, че и той те обича.“

Та така. Като един нестинар наобиколих вчера любимите си хора. Дълго-дълго плетох хитър косовски чорап с баба Митра. „Немой да рипкаш, ще плЕтеш до край, дъщеро!“ А на думите, че съм й изхарчила време, тя противоречи: „Не, сине, подари ми младост. Благодаря за уважението“

И сега, зазяпана и с втори чорап в ръце, който сам се плете, се сепвам от гласа на шофьора в маршрутката за София:

„Някой да е забравил да слиза в Пловдив?“. Н-не, аз съм за другаде, отвръщам. За вкъщи. Хайде пак за вкъщи, местя се под небето..

Но „спокойствие и само спокойствие“, утре, влязла при децата в училище, ще им разкажа на немски най-хубавата българска приказка. Нещо за обич и привързаност ще е, за зелени хълмове, за сладки, наронени от вятъра дренки, и за две-три мечки – да има движение в приказката