Есенни любими дни

„Тихо греби, изправени лопати, не пляскай във водата. Ще те чуе рибата.“

„Пей, докато вървиш, казвай нещо, да те чуят глиганите.“

Обичам и двете, тишината и шума, а най-обичам да узаконяваме вино с комшийката. Нали знаете, че домашното малиново вино има нужда да се напити със съсед, постарахме се, справихме се

Домитам последните ванилови трохички, останали по чергите от приказки за големи/ малки у дома. И си мисля колко хубава индийско-косовска седмица лежи зад гърбината ми. Като котето на снимката, гушнато и надзъртащо от дървата под печката съм. Плахо, но доволна.

Свещилка/лопен и лишеи от целодневен поход до Бяла черква са последните уловени по преждата ми багри, преди да си тръгна. Няма по-велико нещо от вървенето, и от сладкото бъбрене при ходене. И от боичките на лопена и лишея – светлина и мента.

Здраво покопахме по камъните, да се науча да загърлям рози.

След мен са луковички на лалета и прегръдки.

По- забързано не съм почивала / по-бавно също не, да даде Бог, пак