Скъпи детски думи

Имало едно време едно малко сърце, което не умеело да се сърди. Което няма значение за историята, просто споменавам, че се пазело от бодене и сърдене, за да не одраска със себе си.

Като всяко човешко сърце, то си имало баба и дядо. Даже баби и дядовци, но някои му били по половина. Сърчицата на разделени големи сърца са винаги някак ¾. За сметка на математиката обаче, сърцето си имало от целите баба и дядо по баба и дядо ОХО.

Дето се вика, и да те набият не искат, а и ти си толкова кротко и заплетено, че нека намерят защо.

Дядото наричал сърцето Цурка, което все и бая го същисвало.

– Защо бе, дядо, какво означава това?! Имам си име, стига ми казва така!

– Не зная какво означава, Цурке моя. Ама като ти кажа така, те обичам. Ето например: Ела, Цурке; браво, Цурке; Цурчице, къде си; ти си моята Цуричка; машала, Цурке!

И така си се цупело и подсмихвало от смешната дума малкото сърце без да знае,

/а той и дядо му не знаел/,

че Цурка означава Дъще, а Маш Аллах: Дал Бог Изобилно.

За вас приказка, за мен истина: „Дал Бог Изобилно, Дъще“, ми е казвал дядо.

Повтарям си го, толкова е хубаво.

И толкова странно, че чак сега намирам значението. Някои неща са невидими даже за очите и ушите на една Цурка