На гости на мелничарите от Вълчата мелница

Тази вечер мелничарите от старата Вълча мелница до Мюнхен, спомената за пръв път в хрониките през 1650 година, отвориха врати за гости. На истории, арфа и акордеон.

Открай минало време мелниците са били извън стените на градовете. Вечер, когато тежките порти са затваряли гражданите, за да ги пазят от страховете им, хората останали навън, често пътуващи занаятчии и музиканти, намирали прием в мелниците. Където до сутринта разказвали на мелничарите бивалици и небивалици, свирели и пеели. И да, завъртали мелничарката в бърз валс.

Разказът ми напомни за Швеция. Там старите фермери си спомнят за вечерните гости. Изнурени от тежката работа и ежедневие, хората били жадни за сладката им приказка от света. А пътниците точно това умеели – света.

За тях място за нощувка в плевнята винаги се намирало. Задължително условие било да предадат огнивото си на домакина, никакви кибрити в сеното

Открай време мелничарят получавал за труда си част от смляното брашно. И тук главна роля играела мелничарската щерка. Колкото по-хубава, толкова по-добре за мелницата! Баща й я пращал да си хортува сладко с чакащия брашното селянин, докато той насипвал по чувалите. Селянинът отнасял насън чувалите си у дома. И едва тогава забелязвал, колко брашняно празни са те. Ама да каже на жена си, че се е залисал по дъщерята – не става. Да се върне при мелничаря и оплаква – късно е, либе. Те така процъфтявал занаятът, хаха

Недалеч от мелницата е моето място, където се срещам с жените за предене веднъж месечно. Оттам е и сладката музика на Себастиан и Тони, акордеон и арфа. Ту щипната на неразбираемите усуканици, които баварският може. Ту за Коледа и лека нощ. Старият Басти танцува със съвременната мелничарска щерка нежен валс.

А накрая попяхме заедно, който има глас, той

По-добре засмян и брашнян, отколкото в рая! – изпя акордеонът за финал

Предколедна радост от живота, и алена свещичка, бучната в буркан с лимец – като за на гости в мелница.

Обичам тези приказни идеи, светлината на свещите, музика