Дано прехвърля с думи облака

Какво нещо сме това, хората. Сами не се знаем каква черга спомени сме, докато не опрем надвечер, навръх бабиния рожден ден, ръка до стара ваденка на угасения й хладилник. Или не погалим с поглед портрета на прабаба Недка на стената насреща му. Тя днес е майка на рожденица, а детето й, нашата баба Петранка, празнува с нея на високата Земя.
„За сестра ми от брат й“, намирам стара картичка на Сашо от детска екскурзия на малко годинки до Бачковския манастир. Кой да ти знае, че един ден с брат ми ще строим дом-сърце близо до поздравите.
„Пишете ми бързо наобратно, чао!“ чета пожълтяло мое писмо от чужбина от 1993 до близките ми.
Майки, баби, прадеди, всичко е любов. А за баба Петранка – цялата ми обич. Дано прехвърля с думи облака, който ни дели нагоре. И ме чуе.