Милиметров танц

Има дни, които няма никога да забравя. Днес е такъв, наливат се основите. Багер носи бетона с кофата си по този мъчен баир. Танцът е милиметров. Момчетата поемат, разпределят, всичко е бързо и с плам.

Сложила съм стара маса до Стара майка, шия за празника в село (кой каквото си може, това прави), броя кюфтета за поръчване (че гладът ще е вълчи) и пея. Е, тихо де, да не дразня тези, на които пот им се лее по гърба. Благодарна съм на брат си, момчетата, и съдбата Че то да построиш къща в село Косово е като да родиш бебе, не едно, близнаци! Здраво да ни е бебето и спорен Денят!