Сън в рози

„Светле, айде, мамо, да ставаш. Седем часът е.“ Светлето се събужда от дълбок сън и за кратък миг не може да се сети къде е, на колко е, и закъде да става? За училище ли ме буди майка, да хващам автобус 2 за гимназията? И тогава идва събуждането и се разсмивам. Ами не, аз гимназията съм я завършила отдавна. А днес съм шофьор на мама и тръгваме двенките на ранина за Родопите. С чантите покрай розите в двора й, и хайде на път. На хиляди крачки из планината, и снимки и треви и срещи. Просто ура, лека пътека и розов ден от нас