Добро утро, свят!
Добро утро, свят! Часът е четири сутринта, а ние влизаме в Австрия. Харесвам нощните шосета, в мрака им виждам картини и си спомням как съм ги пътувала безброй пъти с любими хора. Например с татко, брат ми на задната седалка и 40 земелки в годините на малко/младо момиче. Никога пътищата ни не са били лесни, но винаги са водели нетърпеливо от дом до Дома. Тази нощ съм спокойна, уверена, надянала шофьорските чепички – хубавото престои. 20 часа до Варна, България
По момиченцето със сърчицата в ръце работих вчера докато си чакаме резултата от теста. То навярно съм самата аз, с цялата ми обич към всички