Филц и кожа – аз съм богата!

Преди над 1000 години унгарците донасят от Азия уникални умения за работа с кожа. Иштван Видак и Мари Наги, известни унгарски плъстари и изследователи-пътешественици по дирите на филца по света, разказват в своя книга за прекрасни исторически образци на покривала за коне от Средна Азия,  Казахстан, Киргизия; постелки, връхни дрехи, ботуши от Турция, Трансилвания, Кавказ. За висотите на изкуството на работа с кожа и плъст, постигнати от тези народи. Жива вода е за мен историята на занаятите, а хармоничната комбинацията на филц и кожа е това, което ме пали да уча още!
При майсторката плъстарка Анеми Коенен, усвоила техниката филц-и-плъсти при Иштван и Мари в Унгария, биваше да уча онлайн.

Два дълги месеца познание, щастливка съм да мога това! Но освен щастие, има какво да разкажа и за неописуемо количество труд, пръсти и зъби – плъстящи, плетящи, затягащи, и тук-таме цапнати до лек писък с иглата за кожа (която е чист нож).
Познавателната разходка по раницата ми – бижу започва. Добре дошли :):
Плъстите ми са изгрев над плажа на Аспарухово, моят морски блян. Стара резбована ракла от Киргизия ми даде идея за мотивите от козя кожа, които тръгнаха свободен път из мисълта ми и създадоха нещо съвсем различно от киргизкото – но много хубаво и мое.

Замислена като раница с два капака, тя може да се носи и от двете страни. Ето страната с малко капаче готова:

А ето го и големия капак.

Изплела съм му чаровно копче от кожа:

Около копчето се вие плетена на четири кожени шнурчета закопчалка. Червеното и тъмнокафявото в комбинация са магнит за очите ми.

Начинът на изработка на дъното на раницата е твърде интересен. Кулминация е обшиването на дъното с козя кожа и вграждането на тези прелестни плетеници през слоевете кожа и филц. Бавен, прецизен, удовлетворяващ ритъм, кожена бримка след кожена бримка.

Всички вързулки завършват с изплетени топчета, като черешки са:

Странното дъно на раницата и придава устойчива форма. Вградила съм й и щедър джоб – барем започна да я подреждам безупречно 🙂 (едва ли)

Красиви са изучените възможности за прекарване на шнурове през чантата – модерният – с набиване на замби:

И традиционният прастар и мъдър начин, дошъл от дебрите на Средна Азия – с пришиване от едната и издърпване от другата страна на кожени кръгчета, които правят дупчиците устойчиви.

Богата съм, богата! На знание и възторг!