За приказките от камък.

За приказките от камък. Когато през януари Спящата красавица бавно отново отвори очи към селцето, тя обу пантофките си и пристъпи пред къщата. А там, на 10 см дълбочина, скрити от наносите на необитаваното време и чима, под върховете на обувките й се показаха грижливо положени преди векове калдъръм и пътечки. Пантофките затанцуваха от радост – истинска е тази приказка и не мога да й се наслушам. Затова разказвам, разказвам