Костадинкината история

Който има път за село Косово, нека каже на тамошната лисица Костадинка, че съм я „възпяла“ във вълнена плъстена кукла.
Както вече споменах в по-раншна статия, тя е родом от селото. Родена в дълбокия дол зад Чернатица, сред камара сестричета и братчета.
Сега Костадинка е майка на пухкаво оранжево лисиче, което води зад себе си, когато „ловува“. А ловът й са баници, катми, кюфтета и друго на скара. До Павелско и Хвойна още не е ходила, защото е патриот. А и защото в Косово има достатъчно храна и грижи 🙂

Една лятна вечер, както си седяхме на барбекюто в село, изведнъж с елегантна стъпка пристигна Костадинка. Седна вежливо като кученце, поиска си вечеря. Занесе я нанякъде в тъмното. И след малко, що да видим – Костадинка върви напред, след нея, лепнато за опашката й, топурка топче-лисиче. Кръгличко, едва сдържащо припряната си детска стъпка, още боязливо.

Използвайки слисването ни, малкото се озърна и грабна първото, което му попадне – кучешки повод. И реши да си го носи. Майката го смъмри и то пусна. После отнесоха заедно още малко храна и не се върнаха вече.
За пръв път виждам толкова отблизо тези малки хищници. Така се превърнаха във вълнена кукла и получиха име в работилничката ми. Костадинки 🙂

И понеже у дома моите момчета приготвиха домашна паста, Костадинка скокна сред тавата съхнещи макарони за снимка. И това обича. Зехтин с трюфел е „разлял“празнична усмивка по муцунката й.

Наплъстена така, че да се усмихва, плези и зъби, кукла за ръка и театър.

Технически данни: плъстена от бергшаф планинска вълна в кафяво, португалска вълна, микроскопично количество мерино, оцветено ръчно в оранжево-зелено-светлокафяво, къдрици от овчата раса Тееswater от района на Девън/Англия.