Караджов камък, буковете и треперещите ноги
Букова е гората, черен коларски – пътят,
водещ от Кръстова гора на отстоящия час и половина от нея Караджов камък – скален феномен, при който огромен къс скала виси в тесния улей между други две.
Вече знам, че особено внимание изисква изкачването, и най-вече слизането от Караджов камък.
За пръв път от много време адреналинът ме блъсна в коленете така силно, че трябваше да си поговоря на половината път на слизане сама със себе си. И си заповядам да се овладея.
Отчасти дървени стъпала, парапети в различно състояние на поддръжка, както и последни метри само изсечени в скалата ниши за стъпване ми взеха цялото внимание. Но нищо, veni, vidi, vici – дойдох, видях, победих страха 🙂
Гледката, която се разкрива след изкачване на отвесната стълба е прелестна. Погледът ти е свободен във всички посоки. Виждаш Белинташ и Кръстова гора, както и всички Родопи, които очите ти могат да обгърнат.
Озоваваш се на голямо плато, на което разкопки са разкрили древни тракийски светилища.
Леко се зарадвах, че длъбнатините за изкачване в в скалата също са дело на траките. Все пак в такъв случай боязънта ми е била историческа! :))
Срещнахме момче по пътя, което ни каза „На средата на стълбата усетих как ми става едно такова хубаво.“ А защо аз само усетих, как мисля за обратния път, не знам! :))
Казват, че тук е лобното място на Караджа войвода, легендарен защитник на поробеното от османците население.
Други твърдят, че Караджа войвода е заровил около камъка несметно богатство. Според легендата злощастие тегне над всеки, който се осмели да търси и намери наоколо съкровището му, та камо ли пък и да вземе дори и една монета от него! Четох, че тук иманяр не стъпва.
Свещена родопска триада са наречени трите природни обекта – Кръстова гора – Белинташ – Караджов камък. И на трите места са открити тракийски светилища. Вярва се, че за дедите ни Кръстова гора е била отражение на божественото, Белинташ – окултно място за свързаност със света на живите, а Караджов камък – място за връзка със света на мъртвите.
Рядко срещани пеперуди,
японска шапчица тип Здравей Кити на главата на Стефан (това бяха зарязали децата в колата, това носи:)),
и две бели кучета-памучета с изплезени от жегата езичета бяха моята кротка гледка на връщане.
А буковете имат очи, и сърца. На мен буковата гора много ми хареса, стара, прастара. От Караджово и преди него време.