Първа дестилация на лавандула
След дестилацията на розова вода преди седмици се запалих по ароматните води, купих двулитров меден дестилатор (един вид малко казанче :). Казват, че най-лесна е дестилацията на лавандула, затова така започвам в с. Косово.
Набрах и изсуших цветовете. Напълних ги в дестилационната кошничка, която е в средата, в гърлото на уреда.
В тумбестата долна част на дестилатора сипах вода, свързах към чешмата маркучетата, които охлаждат серпентината и започнах загряването. Лавандула се дестилира бързо и на 100 градуса.
Парата минава през ароматната кошничка с цвета, качва се нагоре, втечнява се и закапва като ароматна експлозия. Първите капки, а и последващата тънка струйка лавандулова вода бяха като малко чудо. Дишах парфюм и се радвах на първия си успех с дестилатора.
Напълних водата за утаяване в епруветка. Добивът ми е малко повече от 100 мл, получени от 50 гр. лавандулов цвят. На повърхността се качиха ситни капчици етерично масло, което мога да отделя.
В ароматерапията наричат лавандулата синьо чудо. Ароматът й ни дарява спокойствие, благоразполага. С антисептичното си действие водата от лавандула промива, дезинфекцира, освежава.
Тя ни следва от бебе до баба. Като бебешки продукт, смесена с равни части розова вода, се добавя в бебешката ваничка. Като „бабешки продукт“ (това е мило наречено) е използвана в ароматерапията, за да успокои пораснали и възрастни хора, върне детски спомени, помогне за добър и по-продължителен сън.
Ароматът на лавандула ни напомня свежите чаршафи на детското креватче, което мама е застилала за нас.
И споменът ни грабва в прегръдката си.
Следващата вода ще е от мащерка. Сега суша билките, набрани по пътечки в Косово.