Випуск 2020 – най-добрите на десетилетието завършват

Випуск 2020 – най-добрите на десетилетието завършват 🙂

У дома спретнахме Доброто утро на абитуриентската с подаръчета за радост.

Радостина Трифонова, учителката по български на Макси, го поздрави за празника му. Колко мъничък беше ученикът й с букварчето преди 12 години ❤

И с менче и здравец тръгнахме. По мед, масло и добри пътища върви, мили сине!

Събитията на планетата доведоха Европейското училище до идеята за автокино. Всички по колите; без слизане, освен абитуриента, който по определен ред и маска отива до подиума да си вземе дипломата. Всяко дете избра своята мелодия, която да oгласи автокиното и го посрещне на сцената. Макси беше на Jump.
И звукът се приемаше по радиото от колите, което заедно с непрестанните клаксони, вместо невъзможните ръкопляскания, доведе до доста паднали акумулатори. Нашият и той не направи изключение! 🙂

Разбира се, че през уотсап излъчвах за баба, вуйчо и вуйна в България. Предвид треперещата от вълнение майчина ръка чух, че е било изключително видимо 🙂 И едновременно с това трябваше да вдигам шум с класона – да се знае от кой край на автокиното са родителите – от комедиите 🙂 🙂 Но такъв беше празничният етикет – музика отвред!

Не липсваше и камион Ман, чиято бибитка хич никой не успя да надмине 🙂

Българско-унгарско-полски традиции ни събраха на малка семейна вечеря.
Българската погача абитуриентите разчупиха на големи късове, да са късметлии, да им е сладко бъдещото знание като студенти, и за хубави емоции и впечатления в настоящето.

В Унгария е традиция, научихме, абитуриентите да получават торбичка, ушита от по-малки ученици – в случая сестричето на приятелката на Макси. В торбичката има малка кесийка сол, символична погача от солено тесто, монета, подарък и мисъл за из път. Унгарското семейство беше избрало мисъл на Гьоте:
„Днес тръгвам. Пак ще се видим.
Тогава ще пеем други песни.
Там, където предстои толкова надежда, раздялата е празник.“ (Гьоте)

Снимки на класа и випуска тази година нямаше. В рамките на нашия малък празник биваше да заснемем свежестта, обичта и надеждите на три осемнадесетгодишни деца. С костюмите и непривичните вратовръзки, със смеха и шегите на високи обувки, и разказите им за един дългоочакван вълнуващ ден.