Музей на открито Хоенфелден – селският магазин и старото училище

До средата на 19. век в селата в Тюрингия е имало малки селски магазини. Тези смесени магазини са ръководени от стопанката на къщата. В тях е имало всичко – хранителни стоки, кинкалерия, домакински стоки, платове, работни инструменти и др.
В края на 19. век в асортимента навлизат кафе, захар, шоколад, чай и ориз, така наречените колониални стоки. Дотогава само една малка, най-богата част от населението, е можела да си позволи тези екзотични и скъпи стоки.

Повечето стоки в смесените магазини са се продавали насипно. Например захар и ориз са се пълнели на място в саморъчно направени хартиени кесийки, а за олио и оцет клиентите са си носили съдинки за пълнене от вкъщи. Първоначално фабрично опаковани са били само бакпулвер, ванилия и прах за пране.

Старото училище в Хоенфелден е от 1811 година. Историческата класна стая, с оригиналните мебели и печка на дърва, може да бъде посетена. До черната дъска има стълбичка за малките ученици 🙂

Още тогава училището е било задължително за децата между 6 и 14 години. На практика било трудно това да се спази, защото по-големите деца са били неотменими помощници във фермите на родителите си. Затова най-дългата ваканция е била по време на събиране на реколтата през лятото.

До след Втората световна война всички деца учели заедно в една стая. Чак след 1946 г. децата се обучават разделени на две групи.

Селското училище имало маза, в която учителят (който и живеел в училището) съхранявал картофи, зеле, моркови, както и бъчви сварена от него бира.
На малките ученици разказвали, че на чудодейно дърво в мазата растат фунии пълни със сладкиши. За нищо на света не бива да ги виждаш, а и ден и нощ ги пази хапещо магаре. 
Представям си какъв магнит е била тази маза за децата! 🙂

Първата част на разказа ми – за овчарската изложба в музей на открито Хоенфелден е тук.