Шарена сянка

В шарената сянка до реката са поседнали баба Благуна и баба Сабрие – на песен и низане на тютюн. Баба Сабрие е заметнала глава от смях. Деца наоколо няма, защото те са на шарено слънце – ето там, в любим стих: 🙂

ШАРЕНА СЯНКА – от Виктор Самуилов

– Стой на шарена сянка, че днеска
страшно, баби, пече. Ще слънчасаш!

И под ореха с баба се местим.
И седим и скучаем сто часа.

И унася се баба ми в дрямка…

Шшшът!…
В съня й едно таласмче
тихомълком от шарена сянка
се измъква на шарено слънце.

Още чудесни стихове тук.