Вяра

Вяра

Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни.

Но ръка във ръка и сърце във сърце.
Някой пише съдбата ми с тънко стриктно перце.
Някой с ножица нежно реже мойте крила.
Ти не се ли страхуваш, като казваш „Ела!
Имам златни пантофки и вълшебен мехлем –
нека първо отдъхнем, нека малко поспрем.
Три червени калинки пак ще кацнат на теб
и ще тръгнат по теб, и ще хвръкнат от теб.“

Може би е така – те ще хвръкнат, нали?
Но все пак, дявол знае защо, ме боли.
И зад здравите щори на всички стъкла
гледат хладни слънца и луни с очила.

Но все пак да вървим! Има смисъл все пак
да вървим все така след червения знак!
Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни,
за да можем да кажем в най-последния ден:
аз бях винаги с теб
и ти винаги с мен.

Недялко Йорданов