Kъщичка за косове, ако няма – за хлебчета

Най-после изпробвах как плъсти вълната от овчарника в с. Косово, която прах лятоска на река Динковица (ей ги миналите радости – носене тук, пране тук, чепкане на вълната тук). Плъсти перфектно, особено тази от местна родопска порода – кремаво бежова и кафява. Тази на овцете ил дьо франс, мекосива на цвят, вплъстих отвътре. Доста фина е, явно ще се и преде добре.
И така се роди тази къщичка, която е за косове, т.е. косовска къщичка 🙂 Идеално място е и за топлите домашни земелки – в случай, че се зададе мишка, не може ги стигне! 🙂

На вятъра крилцата на косовската къщица пърхат. Цветовете й са рожба на природата, естествени и нежни за окото.

Много й отива да „приседне“ и до камък. С деколте-шева, който съм й избрала, прилича и на агнешки корсет, хихи.
Ще си я нося на с. Косово – да краси малката ябълка, която расте в нашия двор там. В търбухчето й ще напълня вълна – да си вземат птичетата за гнездата колкото им душа иска!