И очила към маската, да се чувства изобилието

Недовидя ли тези дни иглени уши, мъниста, букви и бутони, все решавам, че са просто маломерни.  Та нали очите ми са като на орел!
Е, беше. Орелът от днес се сдоби  с първите си очила – за четене, един диоптър.
Направо са ми е в повече, в  комбинация със затулената уста.
Поръчвам очила – да смъкна маската при избора им, не бива, питах. Повъртях се, помаях се, и разбрах, че все много питам. Почнах да дебна, как го правят останалите. Играят на дзак – като бебетата – издебват никой да не гледа, и крадешком си откриват и закриват лицето. О, времена.
Скоро ще съм собственик на най-невидимите очила. Фирмата е Селесте, което значи нещо небесно. Това ме поуспокои, имаше едно време филм с това име и с добър край, все пак 🙂