Лицето на душата ми

Лицето на душата, наплъстено от мен в курс със Sandra Struck Germann. Насред лозарски масиви, китни стари къщи и прекрасни хора, след много часове вглъбено полагане на светлини и сенки, пластовете започнаха да се обединяват в образ, който огледално и сговорчиво ме загледа от масата. Така значи изглежда душата ми. Харесвам си я, много. В нея го има и несигурно свития ъгъл на устната понякога, и нослето на малката Светлана, което „при дъжд събира дъждовна вода“, и меланохолията на очите. Лека и топла вълнена душа❤