Преда си на воля

Когато зад гърба ми печката бумти, пълна с дърва, колелото тихичко скрибуца, а Милинко се е проснал на парцалената черга и брои метража прежда/или просто се унася в сън, успокоен от приспивните звуци и човешко присъствие. Тогава ми е така хубаво, уютно, а и щастливо, че съм се научила да преда. И че, ако искам, мога да си работя до зори – утре е събота, почивна събота за предене💖