Блог

Гроздови зрънца

„Охх, защо те обичам толкова бе, моето момиче? Как може да се обича толкова? И как тъй с теб една дума накриво не сме си казали? Толкова да сме еднакви!“
Момичето на снимката е баба, едва ли навършила 20 на нея, а „моето момиче“ ме нарича мен.
И се обичаме с нея над всичко, над небето дори.
Сега, и да я няма, аз си зная, това ни е любимото грозде – малко и без семки, а зрънцата му тъй сочни, току да се изтърколят от чепката от сок. В шепа ти пращам гроздови свещички, честит небесен рожден ден, мила моя

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top