Спомен за пръстите от това лято

Тикла, глина и изчепкана вълна от село Косово са моят малък спомен за пръстите от това лято❤️
В глината с ръчно кован пирон съм си „записала“ образа на богинята майка, видян на стара порта. Изчепканата вълна показва палитрата на руната в местния овчарник – бяло, карамелено и тъмно кафяво. Там се отглеждат три породи: цигай, местна родопска и ил дьо франс – бяла дама/господин, с изящно тегло до 120 кг. Карамелената е мека като царевична свила – мечта!! Подозирам, че тя е добра за предене, не за плъстене. Ще я проверя 🙂
А камъкът е от най-приятните на пипане и тежест. Топъл от събраното слънце и мъкнат в багажник на стотици километри – устойчивата обич към това място и такива неща върши с хората, тц!😀