Голямото омалачване или Косовско вълнено 2

Голямото омалачване мина😀 Вчера приказно от чувала покрай огъня излязоха руна на бел и черен овен (или овца). А неприказен – боят с мухите и юнските тръни, запечатали място в козинките. След пек и аромат, истински рай беше доизпирането на реката. Динковица е студена, джапанките ти вледенява. И носи, разресва вълната с вирчетата си. Ако някой е чакал вчера на долния край на рекицата, мож да си е помислил, че вълк преде агне – каквото крадна водата, дадох й го. Сега е слънцето наред, да изсуши кожусите от Косовско вълнено 2, та да продължа с чепкането.