Балкан махала

из Родопите: с. Балкан махала – с това звучно име ни придърпа селцето, в което навръх Богородица срещнахме малка бабичка. Беше застанала до торбите си на портата на къщата. Готова с багажите отрано, да не я чакат младите, казва
Син й идвал да я вземе с колата, да я води на службата в съседното село Манастир. Краката вече не я държат да качи баирите, наметнали къщите отвсякъде. Ама ушите и паметта й са като поток с балканска пъстърва (има я много в река Манастирска) – бистри и услужливи. От години се грижи за църквичката тук – в нея снимам прекрасна икона на св. Богородица и младенеца от 1891 г.

Кани ни да влезем, и „всичко добро да ви стига, млади деца.“
В селото имало „ачик одая“ – подслонявала всеки преминаващ. И гост от нея гладен не си тръгвал – айран и хляб за пътника имало винаги.
„Зимата да кажеш да ми е самотно тук, не ми Й. То животинките да нагледаш, то по двора нещо… И ето, пак е пролет и хората се връщат по къщите.“ После я видяхме в колата, седнала доволна сред внуците. И на втора засилка автомобилът успя височините по черния път, и отнесе слънчевата баба към празничната литургия.