Ах, хубаво село Стакевци!

Stakevzi, Bulgarien💚 Стакевци, България
Танас го е ударил на почивка. Около него природата се буди, прасето, именувано Прасе грухти за закуска, преминава баба с коза за паша. А Милинко хрупа треви в градината, защото не може да хване котарака, който се казва Котарак. “ Ми няма име, котка.“
Та селото е Стакевци, в българско, на педя от сръбската граница. Вчера с пълни гуми отпрашихме към България и в полунощите се озовахме тук. В непрогледен мрак минахме покрай граничните Ошане, Вещица, Салаш, Рабиша, Пролазница, Чифлици, Праужда – записах им имената на селцата, че са светулчини, звучат толкова красиво! Зайци, язовец, „май беше пиле“, безброй котки (за радост на шотландското приятелче, което водим с нас в отпуска), притичваха от зеленото пред колата.
В селото ни чакаше къпана баница, дошла топла по чехли по спящата улица, две извънредно мили жени и тъмна лека нощ.
Будя се рано, и навън е това. Мирно зелено.
„Сега ставаш или сега лягаш?“, чуди се Стефан, свикнал да ме намира със сапун или кукла в ръка в 5.30 сутринта.. Сега ставам, за да нищо-не-правя, като бай Танасчо съм, вълнена и „импресионирана“😀 Скоро с него ще ви разходим из Стакевци, хем да му видите и суратя на козлето ми.
“ Имате ли кафе, баби?“ Бързам, имам среща с комшийката. Чао💚