Блог

Майчина хронология

По шарената пътека на порастването с първо- и всяко следващо -родно дете уча толкова много. Да възпитам себе си в питане – какво всичко да те науча в годините под наш покрив, детето ми? Как да подредя като на карта нещата от живота пред теб, та да знаеш да спреш дълго за важното и отминеш несъщественото? Доколко и докога моят и твоят живот се случват еднакво, та аз да съм мъдрата, която ти помага с опита си?

Ти имаш друг опит, но същата душа. Нежна.

Бъди ми честит, мой Макси! И пази нежността. Топлото сърце е ключ към болка. От силните му очи и уши е. Но и към радост – то първо вижда откъде се задава тя.

Празнуваме 18 сладки години заедно. Със сладкото спомоществователство на сестрината ти торта, опечена с обич за теб в късен час; с баща ти зад фотоапарата – в не по-малкото старание да грабне момента на снимка завинаги. И с брат ти, който даже се среса тази сутрин. Обичам ви, рошльовци.

пътечката

Само един чистосърдечно си признава, че му се спи 🙂

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top