65 от 303 – Коледа в кутия

65 oт 303

„Мама е много лесна за намиране, когато си е вкъщи. Прекарва свободното си време в килера :))! – обяснение за състудентка, придружено с перлен обичлив смях, докато ми правят снимка децата как надписвам, добавям липсващ номер, преглеждам.

„Давай по същество, просто отмятай, за да напреднеш.“, съветва ме разумно съпругът ми. Как ли пък не

Аз съм всичко друго, но не и по същество, вляза ли ноември в Коледа в кутия. Там са пояснителни бележчици за мен; възхитителни панделки и шумкава хартия на подаръчета; сърчица около името на етикета; рисунки и на бебешки ръчички; „нека всяка трудност е трамплин“, и даже шоколад – за силни мишци и благодарност за акцията.

А всъщност аз имам да благодаря – за безграничното доверие вече 12-та година. Както обича да ме подкача засмян немски съсед, види ли ме коледна: „Не Ви е чиста работата, госпожо-о! Не стига дето Ви носят толкова подаръци, ами Ви и благодарят…

65 от 303 кутии са вече у дома. Следващите дни са лавина от пакети, звънения, коли, най-добрите помощници, товарене… И неотговорени писма и обаждания, защото за няколко мига спирам да успявам.

В името на 303 радости, които за мен са всичката радост на света.

P.S. После много дълго съм в гората, вървя бавно и събирам листа.