За авокадо, драконова кръв и деца – гомерански био мъдрости

„Дай им здрава почва под краката. Ако решат да стъпят добре на нея, ще ги бъде. Ако ли не – коренче по коренче да ги диплиш и им се молиш да растат, на тяхното ще е.“ Мисълта е на стопанина на био-фермата в Гомера, в която живяхме няколко дни през март. Говори ни как отглежда растенията си, а аз наум отнасям към децата.
С касета домашни био-зеленчуци ни посрещнаха, да си готвим прясно. С фермерски хитрости въпреки оскъдицата на вода за поливане са успели да отгледат пищна реколта – измежду нея най-килнатите и вкусни, огънати като морски кончета моркови, многочелядни дървета с папаи, авокадо, манго, маракуя, бананчета, и домати, тиквички, много.
И към всичкото това богатство кокошки, овце, четири спасени от улицата безстопанствени кученца, първи приятели на 8-те гласовити котки. И ние 5 – тропическа суматоха в двора
Диво и неполято растат гигантски агави – от тях правят въжета, или пък ги дават за храна на кравите. По високото, в дъждовните гори всичко е така тайнствено и мъгливо, че две крачки не можеш да направиш, без да имаш чувството, че някой те следва по петите. Стряскат те капчуците. И тъкмо разбереш, че си сам, лилавите сенки на залеза плъзват, и съвсем ти се включва фантазията – и петите не си виждаш вече. Така бързо се е стъмнило – в лилаво и розово. Рошави драконови дървета на стотици години растат навсякъде – нарани ли се кората на дървото, от нея капе червена смола – драконова кръв. На мястото на отчупен клон изникват най-малко три, като змейски глави. „Тримата братя и златната папая“ направо 🙂 Как забравих да попитам дали те се радват на липи и ябълки, защото ги няма при тях?