Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Отиваме в приказка, там живее леля. Нито дъжд, нито вятър, нито страшно дълбокото метро не може да те спре да бягаш бързо към женския жираф – „понеже е с дълги мигли и го познах“, и да си пожелаваш неща.
Експедиция с любими деца, които най-после пристигат на гости при нас.
Оо, цялата група и розовата шапка с „пупунчето“.
„Носленце, носленце, защо си толкова студено? Пожелавам си плаж.“
Усмивчица на Оdeonsplatz.
Театър с мрамор, ангелчета и кралска ложа – „Точно така пишат и в Човек и общество, че изглеждало!“
Тихо във фоайето на театъра. Няма как да е тихо със седем деца и усмихната група. Я, как добре работи Ехото 🙂
Тук има кладенче на желанията. Каталина топи пръстче и си пожелава отсега нататък да не заспива с палец. И 20 ст. хвърля за по-сигурно вътре детето, но не действа, тю 😉
зяпнало момиченце, сърчице 🙂
Marienplatz
компанията в дъжд и съвсем лек студ, брр
наблюдаваме разнообразни настроения 🙂
Маршрутът нататък е детски – беж към най-готината зоологическа градина!
Каталина и жирафката. „Момиче е!“
зяпат се с това бръмбазъче 🙂
„Това е златната рибка, ама жълтата.“
анаконда?
приказни корали
Мели и медузите
орангутаните си имат четири сладки бебчета, тук подскача едно от тях
слоновете
джунглата
Синята брада 🙂
готини
снежно зайче
цялото патиланско царство се смее, а мостът и той се тресе от смях 🙂
мили баткови крачета, още няколко крачки! 🙂
олелеее, тате
Принцесите: „Не затваряйте още зоологическата! Прилепите не сме видели. А крокодил нямат ли си? Жалко, жалко 🙂 🙂 „
