То така и баба знае!
„То така и баба знае!“ е шеговитата приказка, която си разказахме с децата докато майсторихме вълнени гъбки червенушки.
Приятно четене и разглеждане на есенен горски час!
„ То така и баба знае!
Една баба била много стисната. Веднъж на вратата й почукал пътник.
-Добър вечер, може ли да ме приютиш, стопанке?
-Добре дошъл, място за нощуване ще се намери, но …нямам нищо за ядене.
-Е, нищо. Аз каква чорба от камъчета мога да правя… Пръстите да си оближе човек.
Бабата се заинтересувала, каква ще да е тази пък гозба с камъни. Хубаво би било да я научи.
Запретнал гостът ръкави. Събрал десетина гладки камъчета, измил ги хубаво. Поискал от бабата една тенджера, сложил ги вътре и сипнал вода. Гледа бабата, внимава да види и запомни всичко. Сложил мъжът тенджерата на огъня и като завряла, опитал с лъжица.
-М-м-м … м… – Опитвал и мислел сякаш нещо. – Вкусно, много вкусно… обаче нещо липсва. Може би ако имаше два картофа, щеше да е по-вкусно, но и така става.
-То хубаво би било сигурно, ама като няма… Ама я да видя за всеки случай.
Бабата се затичала и донесла два картофа, че и бързичко ги обелила, че като го гледала как опитва чорбата и на нея й се прияло. Сложили картофите, поомекнали, опитал той пак чорбата.
-М-м-м … м… – Вкусно, много вкусно… но ако имаше и няколко гъбки -друго щеше да е.
-То няма, ама я да видя… – донесла бабата и няколко гъбки.
След малко гостът отново опитал супата.
-Ха, ето това е чорба. Сол сигурно се намира, някоя забравена щипка сол…
Донесла бабата солчица и се заоблизвала, и на нея замирисало вече на чорба.
Подправил мъжът чорбата, опитал я и казал:
-Те това е. Готова е вече. Слагай чиниите да хапваме… Обаче де да имаше лъжичка масълце – супа като таз няма да си опитвала до сега.
Ми, то няма, няма, ама я да видя – претръпнала от чакане казала бабата и изнамерила и малко масло.
Сипнали, хапнали. Попитал я гостът:
-Е, кажи сега, стопанке, яла ли си друг път такава вкусна чорба?
-Ми вкусна е, ама… то с картофи, гъбки и масло и баба знае…
-А като знае, защо не я направи? – подсмихнал се пътникът“ 🙂
