Стъпва ле-еко лекичко – една историйка от днес

стъпва ле-еко лекичко – в петък по-потроп! 🙂

днешна случка с малко мече: на тротоара момченце се навежда внезапно, изправя и писва да плаче. Скачам от колата да спасявам, а то от рев не може да продума. И после:
– Мама не можа да ме вземе от училище, кърми бебето-сестриче, а-а-а-а-а.
– Ооф, съкровище.. – започвам като си мисля, че бебето-сестриче му е довършило петъка.
А то ме прекъсва:
– Но това не е всичко! Обичам хлебче с леберкезе, а днес на лафката нямаха. Взех със салам, и сега го изпуснах, а-а-а-а.
– Ей, ама аз те видях бе, злато, ти го вдигна веднага! Не е седяло цяла минута на земята… а и земята я каква е чиста! Нищо му няма.
Обърса то носле зачудено и се успокои от раз. В огледалото за обратно виждане го зърнах пак – как тътрузи тротинетка и закуска към къщи и размишлява над смайващата мъдрост, изказана от моя милост, пу-пу ми! 😉 Здравец да е, и събота и неделя. Че в петък едно сестриче + липсващо леберкезе вече могат да ти разлюшкат обувките! Душичка

P.S. на снимката са ботушките на Мечо