Пътешествие на Буквите в Мюнхен и Нюрнберг
Децата на Българските училища в Мюнхен и Нюрнберг отпразнуваха заедно Празника на буквите.
Той започна с пъстро пъте-шествие с венци и портрети на Светите братя по мюнхенска улица.
А думичката „пътешествие“, наместо шествие, е на немски татко, учещ усърдно български, който развълнувано пя заедно с децата си Върви народе възродени към празничната зала. Труден е текстът, но звънти чисто навсякъде. Пренася ни у нас, па макар и другаде.
И хайде, започваме – с две сричащи азбукарчета, със славееви гласчета и песни за Пирина. Пълната зала онемя пред таланта и се усмихна – запя с децата – за обич към мама и родина, към хубава реч и красота, от която сме взели по много в очите си.
Превиха ни от смях артистчета в пиеската„ Галена Богданка“. Къде ти реплики и микрофони, когато на сцената има погача?! Свекърът свидливо раздаде по троха на всеки, а на Богданка – за финал и поука – две трохи! Мили деца!
Бързи танци и възгласи „Иха!“, „Ха така!“, „Хоп!“ дообогатиха българския на таткото. „Ето, това е радостта ми – каза той – да мога да я извикам на красивия език на децата си! И един ден, дай боже, да мога да го говоря добре като тях!“
Светъл празник на всички пожелават сто слънчица от днешната сцена в Мюнхен !
Той започна с пъстро пъте-шествие с венци и портрети на Светите братя по мюнхенска улица.
А думичката „пътешествие“, наместо шествие, е на немски татко, учещ усърдно български, който развълнувано пя заедно с децата си Върви народе възродени към празничната зала. Труден е текстът, но звънти чисто навсякъде. Пренася ни у нас, па макар и другаде.
И хайде, започваме – с две сричащи азбукарчета, със славееви гласчета и песни за Пирина. Пълната зала онемя пред таланта и се усмихна – запя с децата – за обич към мама и родина, към хубава реч и красота, от която сме взели по много в очите си.
Превиха ни от смях артистчета в пиеската„ Галена Богданка“. Къде ти реплики и микрофони, когато на сцената има погача?! Свекърът свидливо раздаде по троха на всеки, а на Богданка – за финал и поука – две трохи! Мили деца!
Бързи танци и възгласи „Иха!“, „Ха така!“, „Хоп!“ дообогатиха българския на таткото. „Ето, това е радостта ми – каза той – да мога да я извикам на красивия език на децата си! И един ден, дай боже, да мога да го говоря добре като тях!“
Светъл празник на всички пожелават сто слънчица от днешната сцена в Мюнхен !
текст: Светлана Кампс
видео: Владимир Попов
видео: Владимир Попов