Коледното писане и плетки с кученце
Вече бяхме помолени да разопаковаме коледния подарък – не можа да чака малчо наш. И само със запитвания за Ч, З, Д и Ф какво писмо тайно е спретнал – „Боледа, мамо, Боледа!“
Записвам си оригинал и прочит, за 2026, когато той вече ще го е забравил и напразно ще си питам. Сашкото бърка К-Б–П– така се стига до Боледа, бодарак и бобо (с вариация баба) – а демек Папа 
Ейй, любов!!
„Мамо обичмте
Боледа и бода
рт мамо и бабо де
ли бордаракад го
сера два. Бода
раг мамо и бобо!
Обичмте (е правилно изписано !
Коледа и пода
рък мамо и папа да
ли подарък ви
зарадва. Пода
рък, мамо и папа!
Молив Ка: „Прегръдка за Сашко! Още помня как Р., след родопската ви среща, разказваше възторжено – „И знаеш ли, те си имат един ден от седмицата, в който говорят само на български!“ Топли празници!“
Svetlana Kamps: „Хехе, а той мечтаеше тогава да язди като Раличка – „сам, и на висок бърз кон!“ Боледа в Родопите, какъв ли е красив сняг та-ам! Хубави светнали елхички и много бодараци за вас! :)“
Йорданка Дългъчева: „След някоя година страшно ще ти липсва това мило детско джомолене. Записваш си , нали?“
Svetlana Kamps „Всичко!“
Детето се улисало в кротки зимни плетки. Дрешка за ябълката на двора ще става. Само да не обърка кълбетата – стражът до него е много преждодаен!
