За Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски е автор на първата история на българите. Живял е по време на турското робство. Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името му.

Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско. За неговият живот, за деството му и младостта му има оскъдни исторически данни.

На 23 години той става монах в Хилендарския манастир на Света гора. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата в Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ. През 1762 година завършва своят труд – „История славянобългарская”.

В нея той разказва за величието на средновековна България, за храбростта на мъжете й, за славните й битки и победи. Прилага и летопис на българските владетели – от създаването на държавата от хан Аспарух, законите на Крум Страшни, просветното дело на цар Симеон Велики, разказва за светите братя Кирил и Методий, техните ученици и за още много велики българи.

След написването на труда си, той поема из българските земи, за да го разпространява. Помагат му още много монаси и последователи, които преписват и я препредават на българите.

С просветното дело на Паисий бележи своето начало българското Възнаждане. Той е и първият български будител, духовен водач, посочил стожерите на националната същност: език, земя, минало.

Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква. Името му е овековечено от признателното поколение, много училища, културни центрове, читалища, Пловдивския университет носят неговото име. Паметници и литературни творби напомнят за неговия труд!

Гордеем се да бъдем негови потомци!

Из „Паисий” от Иван Вазов

И вдигна тез листи, и викна високо:
„ От днес нататък българския род
История има и става народ!”
Нека той познае от мойто писание,
Че голям е той бил и пак ще да стане

….че и ний сме дали нащо на светът
И на вси словене книга да четат,
И кога му викат : „Българину!” бесно,
Той да се гордее с това име честно!!