Джап, обичаме гората.
Никой освен мен не ходи по гората в тези кански кал и дъжд.
Добре, че смаяните кучетата уважиха свободната мисъл и на сърнето, което разсеяно гризеше борово връхче на една ръка от нас. И сто на сто тъкмо също си мислеше: “ Никой освен мен не ходи по гората в тези кански кал и дъжд.“
Размазаните светлосивки сред листата са бягащи щастливи, които ще вечерят у дома – гранули.
Джап. Обичаме гората.