Децата в Мюнхен в очакване на Великден

Българското училище в Мюнхен събра на 20.03 своите приятели, малките ни ученици, родители и гости за тържествена беседа на протойерей Недялко Калинов по повод Великденските празници.

Занемели, малките очички следваха историята, която отец Калинов увлекателно описваше – как същото това малко бебе, Исус / нали помните кога празнувахме заедно рождения му ден/ вече пораства и става мъж….как учи и увлича със слово и дело всички около себе си да бъдем добри, винаги и навсякъде…и как е бил предаден, разпънат на кръст и възкръснал за вечен живот. Децата научиха какви са традициите ни и защо боядисваме яйца, как се поздравяваме на Великден: „ Христос воскресе” и отговаряме: „ Воистина воскресе!”

В допълнение на беседата, децата от театралната трупа „ Педя човек – лакът брада” ни изненадаxa с нова постановка no приказката на българската писателка Мая Дългъчева „ Как яйцата повярваха в чудесата”. Облечени като яйца, отначало със страх, да не станат … на яйца на очи, децата претвориха чудото на вълшебното превръщане на всяко яйце в неговата мечта – като манекен в Париж прекрасно, като слънчице жълто сияещо, като скакалеца зелено, като синчеца синьо…

Благодарим за вълшебните минути и удоволствието на нашия гост – протойерей Недялко Калинов и на двете дами – Светлана Кампс и Татяна Франгова, вдъхновили децата и претворили приказката за нас в незабравим спектакъл!

Eто какво ни разказа Светлана от кухнята на театралната подготовка:

Заедно с деветте ни чудесни артистчета на възраст от 6 до 8 години с много настроение и креативност заучихме репликите и подготвихме реквизита към великденската пиеска на Мая Дългъчева „Как яйцата повярваха в чудесата“.
Вече облечено в тумбестия си костюм и в очакване да започнем едно от момиченцата ме попита: „А къде ми е куклата за театър“?(за първото си представление майсторихме кукли). Посвъси вежди, когато разбра, че днес то ще е жива театрална кукла    , но грейна отново когато малки деца от предучилищните групи дойдоха да се радват на костюмчето му.
Преди да започнем почерпахме публиката с бонбонени билетчета и доволно похапващи малките ни зрители се смълчаха за да се потопят в красивия римуван свят на Мая Дългъчева.
Смяха се на весело изглеждащите „яйца“, подскачаха на място и тананикаха при танца на песничката „Бански на лалета“.
Към края на пиеската жълто белите яйчени дрешки бяха заменени от измайсторените цветни представи на децата за красиви великденски яйца. След бурни аплодисменти те насядаха по сцената за да приемат поздравленията и на един неприсъстващ техен почитател- самата Мая Дългъчева.

В писмен контакт с нея ѝ разказах за нашите часове по театър и я зарадвах със снимки от репетиция по приказката ѝ. Тя ни изпрати писъмце:

„Мили дечица,

с радост узнах от Светлана Кампс, че тази година ще отпразнувате Възкресение Христово с пиеска, подготвена от вас по моята приказка “Как яйцата повярваха в чудесата”. От снимките, които Светлана ми изпрати, видях какви чудесни костюмчета сте си измайсторили, видях светналите ви личица и ми стана толкова топло, толкова празнично – все едно и аз съм с вас на това Великденско тържество!

Благодаря ви, дечица, че сте избрали моя приказка – надявам се тя да ви е донесла усмивки и радостни вълнения… Аз пък, също като яйцата, за кой ли път повярвах в чудесата – ами нима не е чудо да узная, че едни малки българчета са пренесли България чрез българската реч, чрез приказното слово чааак в далечен Мюнхен? Щастлива съм, че ме направихте участник в това чудо!

Прегръщам ви всички, целувам ви по червените великденски бузки и ви пожелавам винаги да пазите в сърчицата си обичта към България и вярата в чудеса!

Завършвам това кратко писъмце с едно стихче, което е поздрав за вас, вашите родители и учители:

*Великденско петле

Нарисувах си яйце
със оченце и крилце,
с опашле от перушинка
и с крачета от гризинка.

Сложих човка от картон,
а за по-голям фасон
на главата за капак
лепнах гребенче от мак!

Пухкавият козунак
пъчи захарен тумбак,
в подредените чинийки
греят вкусни курабийки,
а в панера сто яйца
вдигат шарени лица
към петлето господар,
към великденския цар!

“Кукуригу!” – глас издига,
пери се и кукурига!
Ама че петле чудато –
има сърчице от злато!

На Великден е родено
от едно яйце червено,
затова е пръв юнак –
истински борак!

Весели Великденски празници!

Мая Дългъчева“

*Хубава новина*– на 22.05 писателката ще бъде гост на нашия Празник на буквите по покана на Българско училище “ Паисий Хилендарски“ в Мюнхен.
Децата ще имат удоволствието да присъстват на организирано литературно четене от хубавите книжки на Мая Дългъчева.

С пожелания за весели празници
Радостина Трифонова и Светлана Кампс