Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Нашата красива индианска приказка е разказана в галерията снимки. Приятно четене, и пожелание за ваканции при слънцето – и морето, и отмората! 🙂
Скоро на страничката ще се появи информация за новите предучилищни и училищни театрални и вълнени добри срещи от септември нататък!
снимки: Дияна Петрова-Попова
Ден за книжки, скътали детските майсторски свидетелства и много приказки…
цялото население, заслушано в припукването на въгленчетата жарава 🙂
„Отдавна, много отдавна, когато животните и дърветата все още говорели с хората, и когато хората все още разбирали какво им казват те на края на света имало малко индианско селце.
В селото живеело момиченцето Айа-йеш, което по цял ден седяло под сянката на кедъра, гледало към останалите и тъгувало, без само да разбира защо.
Един ден кедърът не се стърпял и ядосано призовал Айа-йеш да си вземе няколко негови коренчета и да тръгне по света. Айа-йеш взела със себе си стара недоплетена кошничка от майка си, навила влажните коренчета на пръчиците й и потеглила.
Стигайки до планинския връх, тя чула:
Само старият кедър го разбирал, но и много се ядосвал на бездействието му…
Излизайки от сянката на дървото развълнувано почувствала топлите лъчи на слънцето…
На пътя на Айа-йеш ромоляло поточе. В него плували рибки. Една сьомга скочила високо, за да привлече вниманието й:
Айа-йеш достигнала пустинята и съзряла змия, която тъкмо сменяла кожата си. Новата й кожа светела в прекрасни цветове…
(децата редят кедрово дърво)
Сплитане на лъч от слънцето…
коренчетата от кедъра…
цвят от планинския връх…
шарка от змията…
Всички я наобиколили и се радвали, че се е завърнала жива и здрава. А тя им показала пъстрата кошничка.
от мъдростта на рибката.
И понеже земята е кръгла, Айа-йеш скоро се озовала отново в своето родно село.
Вождът посъветвал малките индианчета: „Айа-йеш (името означава „глупава“) измина дълъг път. Отсега нататък тя ще се казва Айа-Йо („умна“)! Идете при нея, деца, от нея можете да научите много!“
Змията се плъзгала сред горещите пясъци, заобикаляйки внимателно камъните. „Вземи от моите шарки, Айа-йеш, сплети ги в кошничката. Нека те ти напомнят да заобикаляш внимателно камъните, да пазиш себе си.“
„Аз съм прастар, Айа-йеш. Вятър ме брули, сняг и лед ме сковават. Ни дъжд, ни слънце ме жалят. Но аз съм тук, отстоявам на всичко и съм непоклатим…
Заплети лъч в кошничката си, за да съм винаги до теб.“ Айа-йеш добила смелост да поеме по пътя, по който трябва да върви.
Сякаш нареденото от децата красиво слънце й заговорило: „Не ме забравяй, Айа-йеш. Запази светлината и топлината ми в сърцето си…
„Учи се от мен, Айа-йеш. Аз не плувам по потока а срещу него. Искам да се върна при извора, там, където съм родена. Там, където водата е най-чиста искам да се родят и моите деца. Не, не е лесно да плуваш срещу течението, но си заслужава. Вземи от моя цвят за кошничката си.“
радост 🙂
Майсторски свидетелства за децата в последния ни до септември вълнен приказен час.
И сладост! Довиждане до наесен – с новите курсове за приказливи майстори 🙂
Плъстене на вълнен книгоделител.
И майсторски свидетелства за децата в последния ни вълнен час до септември.
