Гроздови зрънца

„Охх, защо те обичам толкова бе, моето момиче? Как може да се обича толкова? И как тъй с теб една дума накриво не сме си казали? Толкова да сме еднакви!“
Момичето на снимката е баба, едва ли навършила 20 на нея, а „моето момиче“ ме нарича мен.
И се обичаме с нея над всичко, над небето дори.
Сега, и да я няма, аз си зная, това ни е любимото грозде – малко и без семки, а зрънцата му тъй сочни, току да се изтърколят от чепката от сок. В шепа ти пращам гроздови свещички, честит небесен рожден ден, мила моя❤